Лъжа в дума свята,
казваш "Да", но не на любовта,
гледаш в нейните очи,
а повече започва до боли.
Отново чуваш "Да",
но не от твоята уста,
край на твойта свобода.
Тя чака първата целувка,
като омъжена жена,
подпис на сключената сделка с дявола.
От всеки чуваш поздравления,
но по-силно кънти гласа на твоите угризения.
Ти спомняш си твоята любима,
как в студения зимен ден ти каза:
"Скъпи, ще ставаме трима".
Защо се получи така?
Ти даде обещание на жена,
но тя не е за теб единствена,
а онази, друга героиня
в сценария на живота остана сама.
На края на църквата сега,
седи и гледа тъжната орис на своята съдба,
иска да заплаче,
но не може -
ще я чуе бебето в нейните ръце,
а опора само то й остава,
защото преди миг нейния любим умря,
детето и без баща заживя.
© Мария Манчева Todos los derechos reservados