Любов, съблечена в бяло

Лъжа в дума свята,

казваш "Да", но не на любовта,

гледаш в нейните очи,

а повече започва до боли.

Отново чуваш "Да",

но не от твоята  уста,

край на твойта свобода.

Тя чака първата целувка,

като омъжена жена,

подпис на сключената сделка с дявола.

От всеки чуваш поздравления,

но по-силно кънти гласа на твоите угризения.

Ти спомняш си твоята любима,

как в студения зимен ден ти каза:

"Скъпи, ще ставаме трима".

Защо се получи така?

Ти даде обещание на жена,

но тя не е за теб единствена,

а онази, друга героиня

в сценария на живота остана сама.

На края на църквата сега,

седи и гледа тъжната орис на своята съдба,

иска да заплаче,

но не може -

ще я чуе бебето в нейните ръце,

а опора само то й остава,

защото преди миг нейния любим умря,

детето и без баща заживя.