Любов в мавзолея

     Безскрупулни                                                                                                                                                           

       бинтовани

         знаци

          поведоха

            колоната

             пред                                                                                                                                                                                                       вас                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                

                     Вдигнете се

                  бушуващи

                 крещящи

               в печалния

             каторжен мрак

Пронизващи

  са писъци

   кънтящи

    и изроден

      е всеки

       в този

        час

           втрещени

         блъскат

       се грамади

     и трошат

    в такт

  по крак

Заупокойни

  молитвеници

   препрочитат

    с маршови

      стъпки

         усмихнати

           пеят

            тръпнещи

             Ангели

                в черни

                  носии

                      Пурпурен

                       здрачът

                         в забрава

                           линее

          Кръвта и венците

            са щастие смирно

             божествено слово

              за траурни химни

              И под тъмни катакомби

            смеят се убити

          от гранати ракети

        и атомни бомби

     Страдание ли е

         Кръщение

           което

           приели

            са го

            там

          високо

       на небето

       Заколение

  един ужасен спомен

   дано душите окрилени

     забравят някой ден

      за пръснатите кости

      покрити сред калта

       чрез същата която

        Господ подари

          на падналите грешни

           самотни същества

            един живот

              за преобразени

               Адамо-евини чеда

                Поругани сте

               в братоубийствени войни

             а чужда ви е

           сестринската обич

          преотстъпихте я

         безрезервно

       във вражески плещи

      настанихте се

    в чужди покои

   но какво   

  от това      

                                                                                                                                                                                                      нали всички

 герои

  покъртителни

   хватки владеят

    и над заридали

     пеленачета

      беснеят

      Рано е  за нощни клаустрофобии

     когато потъваме лаем безмерно

    но лудостта ни напуска

   в опожарени еуфории      

  сенки бледнеят                                                                                          

 Ликуваме защото срам 

в посредственост лавира

   Нирваната  отмерено привиква

    в парада души онемели 

     множете се с вопли нежни

      в порои и  безбрежни бездни.

       скъпи рицарски доспехи поднесете

        общо взето вярвайте и влюбени бъдете

         но с достойнство в речи стига вече

          Пясъчни кули и вие рухнете

           опечалена е смълчаната постеля Либрета     

Свърталище дома ни преоткрили

  светини късчета отломки на страстта

    блести с пълна мощност

     феерична любовта и пресвета

Съдбата                                                                                                                                                                                             вече няма                                                                                                                                                                                         да ни мори                                                                                                                                                                             задраскайте ни                                                                                                                                                                                с черните                                                                                                                                                                                             а онези                                                                                                                                                                                                 с цветните бои.

Барелефно неутрален                                                                                                                                                                         с транквилантен жест                                                                                                                                                                              ти не може да живееш                                                                                                                                                       ти не трябва и да мреш

               Патологията

                на ефекта

                 скрита

          под високата врата

                зад декора

        СЪСТРАДАНИЕ

      НЕКРОФИЛИ СТЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ

    НЕПОКОРНИ НИЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ                                                              СЕБЕИЧНИ СМЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ                                                      ДЕСТРУКТИВНИТЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ