17.02.2022 г., 9:49

Любов в мавзолея

437 0 0

                 

 

 

     Безскрупулни                                                                                                                                                           

       бинтовани

         знаци

          поведоха

            колоната

             пред                                                                                                                                                                                                       вас                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                

                     Вдигнете се

                  бушуващи

                 крещящи

               в печалния

             каторжен мрак

Пронизващи

  са писъци

   кънтящи

    и изроден

      е всеки

       в този

        час

           втрещени

         блъскат

       се грамади

     и трошат

    в такт

  по крак

 

Заупокойни

  молитвеници

   препрочитат

    с маршови

      стъпки

         усмихнати

           пеят

            тръпнещи

             Ангели

                в черни

                  носии

                      Пурпурен

                       здрачът

                         в забрава

                           линее

 

          Кръвта и венците

            са щастие смирно

             божествено слово

              за траурни химни

              И под тъмни катакомби

            смеят се убити

          от гранати ракети

        и атомни бомби

 

 

     Страдание ли е

         Кръщение

           което

           приели

            са го

            там

          високо

       на небето

       Заколение

  един ужасен спомен

   дано душите окрилени

     забравят някой ден

      за пръснатите кости

      покрити сред калта

       чрез същата която

        Господ подари

          на падналите грешни

           самотни същества

            един живот

              за преобразени

               Адамо-евини чеда

 

                Поругани сте

               в братоубийствени войни

             а чужда ви е

           сестринската обич

          преотстъпихте я

         безрезервно

       във вражески плещи

 

      настанихте се

    в чужди покои

   но какво   

  от това      

                                                                                                                                                                                                      нали всички

 герои

  покъртителни

   хватки владеят

    и над заридали

     пеленачета

      беснеят

 

      Рано е  за нощни клаустрофобии

     когато потъваме лаем безмерно

    но лудостта ни напуска

   в опожарени еуфории      

  сенки бледнеят                                                                                          

 Ликуваме защото срам 

в посредственост лавира

 

   Нирваната  отмерено привиква

    в парада души онемели 

     множете се с вопли нежни

      в порои и  безбрежни бездни.

       скъпи рицарски доспехи поднесете

        общо взето вярвайте и влюбени бъдете

         но с достойнство в речи стига вече

          Пясъчни кули и вие рухнете

           опечалена е смълчаната постеля Либрета     

                                                                             

Свърталище дома ни преоткрили

  светини късчета отломки на страстта

    блести с пълна мощност

     феерична любовта и пресвета

 

Съдбата                                                                                                                                                                                             вече няма                                                                                                                                                                                         да ни мори                                                                                                                                                                             задраскайте ни                                                                                                                                                                                с черните                                                                                                                                                                                             а онези                                                                                                                                                                                                 с цветните бои.

 

Барелефно неутрален                                                                                                                                                                         с транквилантен жест                                                                                                                                                                              ти не може да живееш                                                                                                                                                       ти не трябва и да мреш

 

 

 

               Патологията

                на ефекта

                 скрита

          под високата врата

                зад декора

        СЪСТРАДАНИЕ

      НЕКРОФИЛИ СТЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ

    НЕПОКОРНИ НИЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ                                                              СЕБЕИЧНИ СМЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ                                                      ДЕСТРУКТИВНИТЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ

 

 

                        

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Millennium Aquarius Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...