1.Душата ми бие като камбана,
потънала в тишина от мрак.
Ръка подавам, в морето от ръце,
забравили, какво е светлина.
Да извадя ги от блатото искам,
на тази мрачна мъгла.
2.Газят ме всички обаче,
дето помогнах им за лъч светлина.
В кал ми цапат те лицето,
в тиня ми дрехите мърсят.
Не дават ми да видя небето,
а да го гледат искат, без очи. ...