4.07.2018 г., 13:10

Любов в мрака

958 0 0

1.Душата ми бие като камбана,

потънала в тишина от мрак.

Ръка подавам, в морето от ръце,

забравили, какво е светлина.

Да извадя ги от блатото искам,

на тази мрачна мъгла.

 

2.Газят ме всички обаче,

дето помогнах им за лъч светлина.

В кал ми цапат те лицето,

в тиня ми дрехите мърсят.

Не дават ми да видя небето,

а да го гледат искат, без очи.

 

3.Чувам звън далечен,

сам не вярвам на слуха си.

В мига един и вечен,

опитвам надалеко да предам гласа си.

Усещам приятен гъдел по сърцето,

медена ме реч облива.

 

4.Истинска жена е тука,

в мрака като мене.

Светлината не искам да виждам,

не искам от тиня да излизам.
С нея в звън ще си говоря,

в звън бариерата на мрак ще счупя.

 

5.Понасям се на гласа ѝ по вълната,

летя до нейните блата.

Бърша от лицето ѝ калта,

тупам праха ѝ от сърцето.
Камбаните две са във една душа,

свети синьото за нас в небето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Сираков Всички права запазени

Миг от вечността. 

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...