4.07.2018 г., 13:10

Любов в мрака

961 0 0

1.Душата ми бие като камбана,

потънала в тишина от мрак.

Ръка подавам, в морето от ръце,

забравили, какво е светлина.

Да извадя ги от блатото искам,

на тази мрачна мъгла.

 

2.Газят ме всички обаче,

дето помогнах им за лъч светлина.

В кал ми цапат те лицето,

в тиня ми дрехите мърсят.

Не дават ми да видя небето,

а да го гледат искат, без очи.

 

3.Чувам звън далечен,

сам не вярвам на слуха си.

В мига един и вечен,

опитвам надалеко да предам гласа си.

Усещам приятен гъдел по сърцето,

медена ме реч облива.

 

4.Истинска жена е тука,

в мрака като мене.

Светлината не искам да виждам,

не искам от тиня да излизам.
С нея в звън ще си говоря,

в звън бариерата на мрак ще счупя.

 

5.Понасям се на гласа ѝ по вълната,

летя до нейните блата.

Бърша от лицето ѝ калта,

тупам праха ѝ от сърцето.
Камбаните две са във една душа,

свети синьото за нас в небето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Сираков Всички права запазени

Миг от вечността. 

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...