22 ago 2010, 20:12

Любов в открито море

1.2K 0 6

                                                      на П.

във открито море се целуваха влюбени,
а пък мен ме прегръщаше лунна пътечка.
късно вечер в морето се чувствам изгубена -
просто тъжен самотник сред съдбите човешки.
и на твоето място вълни ме прегръщаха.
бяха топли, по-топли от хиляда прегръдки.
но във мислите само при теб се завръщах -
те, вълните, си нямат ни име, ни стъпки.
а пък стъпките, дето след тебе отекват
всеки път, щом в живота ми с гръм връхлетиш,
се равняват по сила на двеста морета,
след които е трудно спокойно да спиш.

но прегръщам вълните, а ръцете ми мръзнат.
и си мисля: "без тебе съм толкоз изгубена..."
а сърцето във мен продължава да зъзне.

във открито море се целуваха влюбени.

18.  авг. '10
23:45

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Люляк Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...