Колко земна е нашта любов:
грях и страст, и копнеж мимолетен.
Да, боли ме, че ти си готов
да я сложиш в хербария летен.
И с карфица забодена там
да изсъхне така пеперудено,
разпиляла и смисъл и плам,
сто години да спи несъбудена.
Да очаква, че някога пак
ще я стоплим, ще ù поговорим....
Без да търсим ни повод, ни знак,
тихи двери в нощта ще отворим, ...