4 ene 2008, 17:02

Любов завинаги 

  Poesía
707 0 2
Веднъж се учим да обичаме,
да дариме радост ден по ден.
Веднъж с любовта се раждаме
и до гроб оставаме в неин плен.

Когато вече остареем,
дали ще продължи нашата любов?
Аз съм сигурна и зная,
че вечно ще кънти любовният ни зов.

Аз знам, нозете ще са болни,
но очите ще са пълни с искри,
живи ще са тези спомени,
нашепващи за луди младини.

© Красимира Баротева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Силно се надявам един ден да се събудя и да осъзная, че човека който е до мен е Точният и наистина съм сигурна, че Той ще бъде с мен до край!Много хора смятат, че с времето чувствата отшумяват и огънят изгасва, но ако овладееш изкуството да обичаш себе си, другият, и всички останали не би могъл да допуснеш щастието да отлети! Дай Боже всеки му да усети сладката отрова на любовта!
  • Дали наистина ще е така,надявам се!
    Добре се справяш,попътен вятър и нека любовта да е с теб
Propuestas
: ??:??