4 янв. 2008 г., 17:02

Любов завинаги

982 0 2
Веднъж се учим да обичаме,
да дариме радост ден по ден.
Веднъж с любовта се раждаме
и до гроб оставаме в неин плен.

Когато вече остареем,
дали ще продължи нашата любов?
Аз съм сигурна и зная,
че вечно ще кънти любовният ни зов.

Аз знам, нозете ще са болни,
но очите ще са пълни с искри,
живи ще са тези спомени,
нашепващи за луди младини.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Баротева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силно се надявам един ден да се събудя и да осъзная, че човека който е до мен е Точният и наистина съм сигурна, че Той ще бъде с мен до край!Много хора смятат, че с времето чувствата отшумяват и огънят изгасва, но ако овладееш изкуството да обичаш себе си, другият, и всички останали не би могъл да допуснеш щастието да отлети! Дай Боже всеки му да усети сладката отрова на любовта!
  • Дали наистина ще е така,надявам се!
    Добре се справяш,попътен вятър и нека любовта да е с теб

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...