4 янв. 2008 г., 17:02

Любов завинаги

978 0 2
Веднъж се учим да обичаме,
да дариме радост ден по ден.
Веднъж с любовта се раждаме
и до гроб оставаме в неин плен.

Когато вече остареем,
дали ще продължи нашата любов?
Аз съм сигурна и зная,
че вечно ще кънти любовният ни зов.

Аз знам, нозете ще са болни,
но очите ще са пълни с искри,
живи ще са тези спомени,
нашепващи за луди младини.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Баротева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силно се надявам един ден да се събудя и да осъзная, че човека който е до мен е Точният и наистина съм сигурна, че Той ще бъде с мен до край!Много хора смятат, че с времето чувствата отшумяват и огънят изгасва, но ако овладееш изкуството да обичаш себе си, другият, и всички останали не би могъл да допуснеш щастието да отлети! Дай Боже всеки му да усети сладката отрова на любовта!
  • Дали наистина ще е така,надявам се!
    Добре се справяш,попътен вятър и нека любовта да е с теб

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...