Jan 4, 2008, 5:02 PM

Любов завинаги

  Poetry
973 0 2
Веднъж се учим да обичаме,
да дариме радост ден по ден.
Веднъж с любовта се раждаме
и до гроб оставаме в неин плен.

Когато вече остареем,
дали ще продължи нашата любов?
Аз съм сигурна и зная,
че вечно ще кънти любовният ни зов.

Аз знам, нозете ще са болни,
но очите ще са пълни с искри,
живи ще са тези спомени,
нашепващи за луди младини.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Баротева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силно се надявам един ден да се събудя и да осъзная, че човека който е до мен е Точният и наистина съм сигурна, че Той ще бъде с мен до край!Много хора смятат, че с времето чувствата отшумяват и огънят изгасва, но ако овладееш изкуството да обичаш себе си, другият, и всички останали не би могъл да допуснеш щастието да отлети! Дай Боже всеки му да усети сладката отрова на любовта!
  • Дали наистина ще е така,надявам се!
    Добре се справяш,попътен вятър и нека любовта да е с теб

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...