22 feb 2007, 10:37

Любовен дъжд 

  Poesía
802 0 14


Закапа дъждът, по-светъл дори от дъгата,
а там - тичащи, двама, от поднебесният топъл порой.
Телата притиснали - един друг в топлината,
под стряха любовна разменят целувки безброй.

 

До премала поглъщат се устните, тръпнещо-жарки, 
нетърпеливи за уюта на жадните млади тела.
Даряват с взаимност своите парещи ласки
и с невиждащи очи поглеждат към света.

 

И той ги разбира, с усмивка дори им намигва,
а дъждът "омагьосан" ще спре - да притичат.
С песни птичи ги той поздравява,  нарича -
да не бъдат сами и с нежност да се обичат.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??