Feb 22, 2007, 10:37 AM

Любовен дъжд 

  Poetry
835 0 14


Закапа дъждът, по-светъл дори от дъгата,
а там - тичащи, двама, от поднебесният топъл порой.
Телата притиснали - един друг в топлината,
под стряха любовна разменят целувки безброй.

 

До премала поглъщат се устните, тръпнещо-жарки, 
нетърпеливи за уюта на жадните млади тела.
Даряват с взаимност своите парещи ласки
и с невиждащи очи поглеждат към света.

 

И той ги разбира, с усмивка дори им намигва,
а дъждът "омагьосан" ще спре - да притичат.
С песни птичи ги той поздравява,  нарича -
да не бъдат сами и с нежност да се обичат.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??