Любовен дъжд
Закапа дъждът, по-светъл дори от дъгата,
а там - тичащи, двама, от поднебесният топъл порой.
Телата притиснали - един друг в топлината,
под стряха любовна разменят целувки безброй.
До премала поглъщат се устните, тръпнещо-жарки,
нетърпеливи за уюта на жадните млади тела.
Даряват с взаимност своите парещи ласки
и с невиждащи очи поглеждат към света.
И той ги разбира, с усмивка дори им намигва,
а дъждът "омагьосан" ще спре - да притичат.
С песни птичи ги той поздравява, нарича -
да не бъдат сами и с нежност да се обичат.
© Петя Кръстева All rights reserved.
