Змия и ветрило,
ярко червило,
мярка се двоен език тук-таме,
скрит зад усмивка, отдавна изгнила
от жилави жертви мъже.
Няма почивка – ето, чантата взе,
отровата вътре положи
и напръска се леко с парфюма менте.
Преди да залости вратата добре,
надяна си змийската кожа.
© Емил Todos los derechos reservados