AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)
143 304
13 sept 2016, 20:49  

Любовен пристан 

  Poesía » De amor
359 1 2

Вълната на неземния океан
изтласка любовния ми кораб.
На островът с целувките желан,
доплавах да махна твоите окови.

 

Желание, страх и мъка крият се в очите,
светещи при спомена за твоите необяти.
Далечност стене в писмата ни отмити
от ледената кръв на безбройните ни рани.

© Княгиня Нощ Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Младене! Трогваш ме!
  • Висока цел, която една извисена душа би следвало да постигне.

    "Далечност стене в писмата ни отмити
    от ледената кръв на безбройните ни рани."

    Това можеш да го кажеш само ти, Аделайд! Възхитен съм!
Propuestas
: ??:??