Аз седях под бялата бреза -

                                                          немощен, отпаднал, безсилен.

                                                          Мракът изцеждаше мойта душа -

                                                          като болест ме мъчеше силно.

                                                          Борих се с него, но той ме надви,

                                                          не се предавах, сърцето застина.

                                                          него  сякаш го съдбата рани,

                                                          болката мощна му бе нетърпима.

                                                          Отчаян не можех да вдигна глава,

                                                          от болка душата ми не смогваше,

                                                          принуден да тъна в мрак, в нищета, 

                                                          духът ми за милост се молеше.

                                                          Тогава в небето видях светлина,

                                                           момиче красиво по нея слизаше,

                                                           в сърцето ми проблясна радостта, 

                                                           раните мои - леко помилваше.

                                                           Продума ми милно с нежен глас:

                                                          - Ела със мене там в небесата!

                                                          - Любов е това - прошепнах и аз!

                                                          - Ето, че тя спаси ми душата.

                                                            Тогава с целувка потеглихме ний,

                                                             а мракът изчезна във гъста мъгла,

                                                             литнахме двама със нея във миг

                                                             към лавината на любовта.