16 апр. 2013 г., 23:00

Любовен сън

1K 0 0

                                                          Аз седях под бялата бреза -

                                                          немощен, отпаднал, безсилен.

                                                          Мракът изцеждаше мойта душа -

                                                          като болест ме мъчеше силно.

 

                                                          Борих се с него, но той ме надви,

                                                          не се предавах, сърцето застина.

                                                          него  сякаш го съдбата рани,

                                                          болката мощна му бе нетърпима.

 

                                                          Отчаян не можех да вдигна глава,

                                                          от болка душата ми не смогваше,

                                                          принуден да тъна в мрак, в нищета, 

                                                          духът ми за милост се молеше.

 

                                                          Тогава в небето видях светлина,

                                                           момиче красиво по нея слизаше,

                                                           в сърцето ми проблясна радостта, 

                                                           раните мои - леко помилваше.

 

                                                           Продума ми милно с нежен глас:

                                                          - Ела със мене там в небесата!

                                                          - Любов е това - прошепнах и аз!

                                                          - Ето, че тя спаси ми душата.

 

                                                            Тогава с целувка потеглихме ний,

                                                             а мракът изчезна във гъста мъгла,

                                                             литнахме двама със нея във миг

                                                             към лавината на любовта.

                                                             

                                                             

                                                            

                          

                                                           

                                                           

                                                          

                                                          

                                                          

                                                                       

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...