Една случайна среща,

докосване небрежно,

поглед, усмивка - неизбежно,

а момичето беше просто момиче

и после, после какво...?

Срещи нетрайни и малко случайни.

Мигове красиви, кратки и неповторими,

а после, после какво...?

Раздяла, раздяла голяма, дали?

Но надежда остана, остана, нали,

като свещ в тъмна стая да гори

и сърцето на момчето в очакване да държи.

А то не можеше да спре,

не можеше дори да разбере

какво се случва, за Бога,

каква бе тази нежна дрога,

която го опияняваше ден подир ден

и галеше го нежно като сатен.

..............................................................

Ха, момичето, зарад нея ли беше това!?

Дали бе възможно?

Дали можеше това да се случи?

О не, не вярвах, но много силно се надявах,

момчето, което с живота си играе,

за миг да спре, да се откаже,

да промени частица от това, което беше...

..............................................................

И после, после какво?

Среща отново, но среща различна,

малко сконфузна, дори прозаична,

но всъщност беше специална,

беше нещо ново, непознато,

но беше великолепно красиво

и лека-полека чудото стана.

..............................................................

О да, момичето, тя беше, тя!

Момчето сега бе щастливо

така, както никога преди

и както иска да остане завинаги,

събуждайки се в нейните очи,

заспивайки в нейните ръце,

дарявайки на нея своето сърце.

..............................................................

А утре, утре какво?

Момчето не знае, едва ли и тя,

съдбата си е винаги съдба,

животът - непрекъсната борба.

Но той ù обеща,

че за нищо на света

щастието тяхно не би заменил

и момичето скъпо не би наранил!

А от нея той иска само едно,

порива на своето сърце да следва тя

и да може той в нейните очи

да вижда как пламъкът на любовта гори!!!