Една случайна среща,
докосване небрежно,
поглед, усмивка - неизбежно,
а момичето беше просто момиче
и после, после какво...?
Срещи нетрайни и малко случайни.
Мигове красиви, кратки и неповторими,
а после, после какво...?
Раздяла, раздяла голяма, дали?
Но надежда остана, остана, нали,
като свещ в тъмна стая да гори
и сърцето на момчето в очакване да държи.
А то не можеше да спре,
не можеше дори да разбере
какво се случва, за Бога,
каква бе тази нежна дрога,
която го опияняваше ден подир ден
и галеше го нежно като сатен.
..............................................................
Ха, момичето, зарад нея ли беше това!?
Дали бе възможно?
Дали можеше това да се случи?
О не, не вярвах, но много силно се надявах,
момчето, което с живота си играе,
за миг да спре, да се откаже,
да промени частица от това, което беше...
..............................................................
И после, после какво?
Среща отново, но среща различна,
малко сконфузна, дори прозаична,
но всъщност беше специална,
беше нещо ново, непознато,
но беше великолепно красиво
и лека-полека чудото стана.
..............................................................
О да, момичето, тя беше, тя!
Момчето сега бе щастливо
така, както никога преди
и както иска да остане завинаги,
събуждайки се в нейните очи,
заспивайки в нейните ръце,
дарявайки на нея своето сърце.
..............................................................
А утре, утре какво?
Момчето не знае, едва ли и тя,
съдбата си е винаги съдба,
животът - непрекъсната борба.
Но той ù обеща,
че за нищо на света
щастието тяхно не би заменил
и момичето скъпо не би наранил!
А от нея той иска само едно,
порива на своето сърце да следва тя
и да може той в нейните очи
да вижда как пламъкът на любовта гори!!!
© Николай Велинов Всички права запазени