23 may 2007, 10:21

Любовна игра

  Poesía
971 0 11
На масата вечерята стои,
шампанското ни шепне недопито.
Единствено десерта уважи -
на тортата, сметаната разбита.

С жест обигран ми дрехите съблече...
Пък то, какво ли толкоз имах за събличане.
По тялото ми роклята се свлече.
С целувки нежни на блаженство ме обричаше

С два пръста от сметаната си взе,
докосна устните и продължи надолу.
"Обичам те!" - написа. И сърце
изографиса върху тялото ми голо.

Погледна ме за миг... Не издържа...
Тъй гладен бе. И жаден за страстта ми...
Не спря дотук любовната игра.
С език ме галеше. Изгарях те с дъха си.

Не помня колко дълго продължи това.
Само си спомням, че не искахме да свърши.
Посрещнахме със бурен секс деня...
вулкан от страст пространството разтърси.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яница Ботева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...