Любовна обител
На Лилия
Нощта е толкоз многословна.
Шепти ни с вятърен език
и мъката така отровна
напусна тъжния лирик!…
А листопадът ни съратник,
под стъпките ни двойни шушне
и аз в молитвите стократно
как топло искам да ме гушнеш!
Над нас са кестените голи
и аз от страсти обладан,
до вчера старият неволник
е сгушен в топлата ти длан!
Луната съзаклятно свети
през наслоило се съмнение
и пиша в моите куплети
за мен, че си Благовещение!
Аз моля се да не сгреша
пред теб смирения молител,
прислон за търсеща душа
ми дай в любовната обител!
28.11.2022 г.
Владислав Недялков
© Владислав Недялков Todos los derechos reservados