Лятна вечер е. Вятър леко полъхва.
Природата вкупом надежди ще вдъхва.
Приказно време - за любов предразполага.
Затова история една, да Ви разкажа се налага.
Среща опознавателелна
пред сградата образователна.
Мъж пристига с цвете,
а ръцете му треперят и двете.
Подранил е нетърпеливо
носи вино, скъпо, пенливо.
Дамата обаче закъснява.
половин час вече минава.
Мъжът на крак се върти -
сърцето му силно тупти –
ще изхвърчи.
Поглежда си отново часовника -
„Ихх... А някога
уж беше чаровника...”
Ето тя отсреща се задава.
Виртуозно пристъпва, наближава.
Най-накрая пристигна.
Смутено, забързано с очи премигна.
Извини се учтиво и приближи,
но за мъжа сякаш това не важи.
Той извърна сърдито глава.
Тя пък, се приближи до него сама.
Погледна го трепетно
и го целуна нежно -
това сякаш беше неизбежно.
Ситуация конфузна.
Дамата е като че ли гузна.
Мъжът пък е смутен –
привидно доста притеснен.
Любовта e тъй прозрачна.
... В тази лятна вечер
една дама, с любовен маниер
откри своя приказен кавалер.
Иван Христов
© Иван Христов Todos los derechos reservados