Лятна вечер е. Вятър леко полъхва.

Природата вкупом надежди ще вдъхва.

Приказно време - за любов предразполага.

Затова история една, да Ви разкажа се налага.

Среща опознавателелна

пред сградата образователна.

Мъж пристига с цвете,

а ръцете му треперят и двете.

Подранил е нетърпеливо

носи вино, скъпо, пенливо.  

Дамата обаче закъснява.

половин час вече минава.

Мъжът на крак се върти -

сърцето му силно тупти –

ще изхвърчи.

Поглежда си отново часовника -

„Ихх... А някога

уж беше чаровника...”

Ето тя отсреща се задава.

Виртуозно пристъпва, наближава.

Най-накрая пристигна.

Смутено, забързано с очи премигна.

Извини се учтиво и приближи,

но за мъжа сякаш това не важи.

Той извърна сърдито глава.

Тя пък, се приближи до него сама.

Погледна го трепетно

и го целуна нежно -

това сякаш беше неизбежно.

Ситуация конфузна.

Дамата е като че ли гузна.

Мъжът пък е смутен –

привидно доста притеснен.

Любовта e тъй прозрачна.

... В тази лятна вечер

една дама, с любовен маниер

откри своя приказен кавалер.

Иван Христов