16 jul 2011, 16:44

Любовната съдба 

  Poesía » Filosófica
801 0 18

Понякога се случва и така,
събират се души и се разделят,
несбъднали любовната мечта,
една за друга вечно те копнеят.

Животът преминава като влак,
забързан към последващата гара.
Поспира уморен, но тръгва пак -
да стигне неизбежно до финала.
С вагоните, препълнени с  мечти,
препуска смело към целта отправен.
Потраква с колелата в такт, реди
годините със смисъл неподправен.
Дали ще срещне  сродната душа
или ще я подмине  с бърза тяга?
Не знае влакът, но една мечта
семафорно лъчите си протяга. 

Понякога се случва и така...
душите разделени пак се срещат.
Събира ги...  любовната съдба
и в обща карма  дните се подреждат.



© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??