Понякога се случва и така,
събират се души и се разделят,
несбъднали любовната мечта,
една за друга вечно те копнеят.
Животът преминава като влак,
забързан към последващата гара.
Поспира уморен, но тръгва пак -
да стигне неизбежно до финала.
С вагоните, препълнени с мечти,
препуска смело към целта отправен.
Потраква с колелата в такт, реди
годините със смисъл неподправен. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up