11 jul 2008, 13:45  

Любовно

982 0 21

 

Върбите - танцьорки на хула,
нагазват в шавара с поли на плисе,
вечерник светулки раздухва,
подобно пайети върху кадифе.

 

 

Нощта ни - в съблазън поляга,
с парфюм от зелено и блатни треви,
звездите й - голи от влага,
се стичат в два чифта мълчани очи.

 

 

И в ритъм неистов щурците
маркират поанта от синкав топаз,
в кресчендо пространството литва,
и “ти” губи смисъл, тъй както и “аз”…

 

 

А утре на изгрев росата -
планински кристали в тревен обков,
където ни бяха телата,
ще пише:”Тук снощи гостува любов.”


Радост Даскалова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тези Ваши стихове ме връщат там горе на Рила под звездите. Наскоро бях чел тези стихове. Преживях ги, с мен виртуално бе и едно момиче! Благодаря Ви!
  • Земно и небесно в едно - браво!!!
  • Страхувам се, че това тук е в известна степен инфантилно, но пък е миличко...И това е характерно за целия цикъл "Стъпките на Евридика"...
    Благодаря ви от все сърце, че прочетохте, със специални благодарности на valiordanov, за постнатия стих на Ивайло Балабанов!
    Блгодаря ви много-много!
  • За да пишеш така красиво, и силно , и истинско и при теб е гостувала Тя!
    Поздравления, и благодаря за удоволствието!
  • планински кристали във тревен обков...

    Божествено красиво и толкова истинско!! Комплименти и от мен!!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...