Jul 11, 2008, 1:45 PM
Любовно
Върбите - танцьорки на хула,
нагазват в шавара с поли на плисе,
вечерник светулки раздухва,
подобно пайети върху кадифе.
Нощта ни - в съблазън поляга,
с парфюм от зелено и блатни треви,
звездите й - голи от влага,
се стичат в два чифта мълчани очи.
И в ритъм неистов щурците
маркират поанта от синкав топаз,
в кресчендо пространството литва,
и “ти” губи смисъл, тъй както и “аз”…
А утре на изгрев росата -
планински кристали в тревен обков,
където ни бяха телата,
ще пише:”Тук снощи гостува любов.”
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Тези Ваши стихове ме връщат там горе на Рила под звездите. Наскоро бях чел тези стихове. Преживях ги, с мен виртуално бе и едно момиче! Благодаря Ви!
-
Земно и небесно в едно - браво!!!
-
Страхувам се, че това тук е в известна степен инфантилно, но пък е миличко...И това е характерно за целия цикъл "Стъпките на Евридика"...
Благодаря ви от все сърце, че прочетохте, със специални благодарности на valiordanov, за постнатия стих на Ивайло Балабанов!
Блгодаря ви много-много!
-
За да пишеш така красиво, и силно , и истинско и при теб е гостувала Тя!
Поздравления, и благодаря за удоволствието! -
планински кристали във тревен обков...
Божествено красиво и толкова истинско!! Комплименти и от мен!! -
Пак нямам думи... 6!!!!!!!!!!!
-
Прекрасно!!!Завладяващо е.
-
Стъпките
.....................................
в два чифта мълчани очи
_____________________________
Дано този път Орфей спази обещанието си....и промени притчата.
Прекрасен, прекрасен стих
Дори и измълчаното ... е казано!
-
Прекрасно !Аплодисменти от мен!
-
Чак ти завиждам....
-
Чета те с огромно удоволствие, Рег!
Благодаря ти! -
Браво!
нямам думи...с обич, Радост. -
Ще ти отговоря със стих от Ивайло Балабанов - моят любим поет:
Лунен надпис
на Женда Христова Лалева
Красива като Йовковата Женда
и като щерката на цар Приам,
тя сгреши в библейската легенда
и ябълка поиска от Адам.
Прогониха ги с гняв от небесата,
не чуха простия им апостроф,
а дяволът написа на луната:
"Адам + Ева = Какво".
Тя стана Пенелопа и Елена,
бе Дездемона, беше Жана д' Арк,
царкиня беше, бе обикновенна
цветарка във разцъфналия парк.
Бе вещица и идол, беше муза.
Вървеше тя през тръни и сребро.
Трептеше ситно бялата и блуза
на пъргавото българско хоро.
Във ден, различен ден от всички други,
самата бяла като сватбен стих,
с очите си - две черни теменуги
закичваше тя своя мил жених.
Той бе създаден за да я обича,
ала разбираше във жертвен час,
че думата "Родина" се изрича
най-вярно щом се каже с мъжки глас.
И не синът на Господ и Мария
бе на разпятието прикован,
а техен син един, един от тия,
които тръгват с вик: "Но пасаран!"
Адам и Ева двоинствена природа.
Тя вечен идол, той всевечен зов.
Химическият знак на кислорода
е знакът на човешката любов.
Покланям се пред учестта и тежка
пред нея - дух на всички времена,
и сам поправих дяволската грешка
във надписа на старата луна:
Адам + Ева = на Обичам.
Обичам = на човешки род.
Аз чувам как самият Господ срича:
"Адам + Ева = на живот"! -
"Тук снощи гостува любов." Дано е постоянна гостенка в дома ти, Рег! Да те вдъхновява за още много прекрасни, любовни стихове! Поздрави!!!
-
" и "ти" губи смисъл, тъй както и "аз"..."
Ние,Любов... -
Страхотно!!!
Поздравления!!! -
Много живо и "сочно" написано!
-
Има картина, а не само голи думи. Харесва ми да чета такива стихове. Поздрави
-
Пишеш като за последно!!!
Прекрасно е! -
Рег, наслада за всичките сетива си
-
и аз обичам да гостувам при теб!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
