Регина (Радост Даскалова)
374 1425
11 июл. 2008 г., 13:45  

Любовно 

  Поэзия » Любовная
834 0 21

 

Върбите - танцьорки на хула,
нагазват в шавара с поли на плисе,
вечерник светулки раздухва,
подобно пайети върху кадифе.

 

 

Нощта ни - в съблазън поляга,
с парфюм от зелено и блатни треви,
звездите й - голи от влага,
се стичат в два чифта мълчани очи.

 

 

И в ритъм неистов щурците
маркират поанта от синкав топаз,
в кресчендо пространството литва,
и “ти” губи смисъл, тъй както и “аз”…

 

 

А утре на изгрев росата -
планински кристали в тревен обков,
където ни бяха телата,
ще пише:”Тук снощи гостува любов.”


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тези Ваши стихове ме връщат там горе на Рила под звездите. Наскоро бях чел тези стихове. Преживях ги, с мен виртуално бе и едно момиче! Благодаря Ви!
  • Земно и небесно в едно - браво!!!
  • Страхувам се, че това тук е в известна степен инфантилно, но пък е миличко...И това е характерно за целия цикъл "Стъпките на Евридика"...
    Благодаря ви от все сърце, че прочетохте, със специални благодарности на valiordanov, за постнатия стих на Ивайло Балабанов!
    Блгодаря ви много-много!
  • За да пишеш така красиво, и силно , и истинско и при теб е гостувала Тя!
    Поздравления, и благодаря за удоволствието!
  • планински кристали във тревен обков...

    Божествено красиво и толкова истинско!! Комплименти и от мен!!
  • Пак нямам думи... 6!!!!!!!!!!!
  • Прекрасно!!!Завладяващо е.
  • Стъпките
    .....................................
    в два чифта мълчани очи
    _____________________________
    Дано този път Орфей спази обещанието си....и промени притчата.

    Прекрасен, прекрасен стих
    Дори и измълчаното ... е казано!

  • Прекрасно !Аплодисменти от мен!
  • Чак ти завиждам....
  • Чета те с огромно удоволствие, Рег!
    Благодаря ти!
  • Браво!
    нямам думи...с обич, Радост.
  • Ще ти отговоря със стих от Ивайло Балабанов - моят любим поет:

    Лунен надпис
    на Женда Христова Лалева

    Красива като Йовковата Женда
    и като щерката на цар Приам,
    тя сгреши в библейската легенда
    и ябълка поиска от Адам.
    Прогониха ги с гняв от небесата,
    не чуха простия им апостроф,
    а дяволът написа на луната:
    "Адам + Ева = Какво".
    Тя стана Пенелопа и Елена,
    бе Дездемона, беше Жана д' Арк,
    царкиня беше, бе обикновенна
    цветарка във разцъфналия парк.
    Бе вещица и идол, беше муза.
    Вървеше тя през тръни и сребро.
    Трептеше ситно бялата и блуза
    на пъргавото българско хоро.
    Във ден, различен ден от всички други,
    самата бяла като сватбен стих,
    с очите си - две черни теменуги
    закичваше тя своя мил жених.
    Той бе създаден за да я обича,
    ала разбираше във жертвен час,
    че думата "Родина" се изрича
    най-вярно щом се каже с мъжки глас.
    И не синът на Господ и Мария
    бе на разпятието прикован,
    а техен син един, един от тия,
    които тръгват с вик: "Но пасаран!"
    Адам и Ева двоинствена природа.
    Тя вечен идол, той всевечен зов.
    Химическият знак на кислорода
    е знакът на човешката любов.
    Покланям се пред учестта и тежка
    пред нея - дух на всички времена,
    и сам поправих дяволската грешка
    във надписа на старата луна:
    Адам + Ева = на Обичам.
    Обичам = на човешки род.
    Аз чувам как самият Господ срича:
    "Адам + Ева = на живот"!
  • "Тук снощи гостува любов." Дано е постоянна гостенка в дома ти, Рег! Да те вдъхновява за още много прекрасни, любовни стихове! Поздрави!!!
  • " и "ти" губи смисъл, тъй както и "аз"..."

    Ние,Любов...
  • Страхотно!!!
    Поздравления!!!
  • Много живо и "сочно" написано!
  • Има картина, а не само голи думи. Харесва ми да чета такива стихове. Поздрави
  • Пишеш като за последно!!!
    Прекрасно е!
  • Рег, наслада за всичките сетива си
  • и аз обичам да гостувам при теб!
Предложения
: ??:??