7 ago 2013, 13:50

Любовно откровение

1K 0 0

                                         Душите ни намразиха се две,

                                                 любовта от болка е ранена,

                                                 бушува като бурни снегове -

                                                 кръвта във вените студена.


                                                 Съдбата ли виновна е не зная,

                                                 на мене тъй ли ми се струва?

                                                 Но вече никак не гадая -

                                                 сърцето в болка боледува.


                                                 Сам ли ще в живота отпътувам,

                                                 ще видя ли отново светлината?

                                                Онази, дето я сънувам -

                                                че пак ще топлиш ми душата.


                                                Дано е грешка неразбрана,

                                                дано съдбата  се смили,

                                                защото в мен живее рана -

                                                която вечно ще боли.

                                                

                                                

                                           

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...