Душите ни намразиха се две,

                                                 любовта от болка е ранена,

                                                 бушува като бурни снегове -

                                                 кръвта във вените студена.

                                                 Съдбата ли виновна е не зная,

                                                 на мене тъй ли ми се струва?

                                                 Но вече никак не гадая -

                                                 сърцето в болка боледува.

                                                 Сам ли ще в живота отпътувам,

                                                 ще видя ли отново светлината?

                                                Онази, дето я сънувам -

                                                че пак ще топлиш ми душата.

                                                Дано е грешка неразбрана,

                                                дано съдбата  се смили,

                                                защото в мен живее рана -

                                                която вечно ще боли.