Колко люти мъки преживях,
ударен от съдбата – плаках,
под черни облаци стоях,
под дъждове – море оплаках,
колко силни болки претърпях,
в тъга, в сълзи, но те дочаках.
В сърцето си – премеждия чертах,
в душата – трепетни надежди,
прехапвах устни, стисках вежди,
и с времето, любима, осъзнах,
че плетена от черни прежди,
навярно любовта е грях. ...