26 апр. 2018 г., 00:10

Любовно откровение

647 4 0

Колко люти мъки преживях, 

ударен от съдбата – плаках, 

под черни облаци стоях, 

под дъждове – море оплаках, 

колко силни болки претърпях, 

в тъга,  в сълзи,  но те дочаках. 

 

В сърцето си – премеждия чертах, 

в душата – трепетни надежди, 

прехапвах устни,  стисках вежди, 

и с времето,  любима, осъзнах, 

че плетена от черни прежди, 

навярно любовта е грях. 

 

Не издържам вече от тревога, 

не мога повече, не мога... 

Губя се в мъгла безследно, 

а ти дойде и си отиде тихо, 

без дори да кажеш сбогом, 

без да ме прегърнеш за последно. 

 

Пазих те от всичко и от всеки, 

но защо – да те погубя? 

И пак те търся в своите утехи, 

и пак се лутам и се губя, 

макар че те погубих вече, 

не искам и не чакам друга. 

 

 

​​​​

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Бодуров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...