5 ago 2008, 17:17

Любовно откровение - 3 

  Poesía » De amor
695 0 9

Осъждана съм. С минало петнено.

Съдиите били са ми клиенти.

И хонорарът тежък (бил за мене?!)

изкуствено съм вдишвала... Моменти.

Часове. Години. Плакани.

И всичките предстартови тиктакания.

Пресмятала съм. За да пускам влакове,

подаване да няма на оплаквания.

Пребивана съм.Заключвана и молена.

Да коленича в покаяние кървящо.

Тръгвала съм до ръжда оголена,

но никога от болестна лъжа хриптяща.

Осмивана съм. До вулгарност подредена

в редовете на романите-столетия.

Но зората крехка все за мене

напъпващо е розовеела в междуметия.

Предавана съм. С белезници приковавана

към скрупули, кулообразно зидани.

От клетвите на сенките втъкани

измъквала съм се без капчица обида.

Такава съм. От гръм ударена.

Всевиждаща до проницателност.

И всеки бил като опарен

при среща с мен... И всепризнателен.

 

(И ти ще ме почувстваш притегателно)

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??