danisab (Ниела Вон)
214 312
5.08.2008 г., 17:17 ч.

Любовно откровение - 3 

  Поезия » Любовна
694 0 9

Осъждана съм. С минало петнено.

Съдиите били са ми клиенти.

И хонорарът тежък (бил за мене?!)

изкуствено съм вдишвала... Моменти.

Часове. Години. Плакани.

И всичките предстартови тиктакания.

Пресмятала съм. За да пускам влакове,

подаване да няма на оплаквания.

Пребивана съм.Заключвана и молена.

Да коленича в покаяние кървящо.

Тръгвала съм до ръжда оголена,

но никога от болестна лъжа хриптяща.

Осмивана съм. До вулгарност подредена

в редовете на романите-столетия.

Но зората крехка все за мене

напъпващо е розовеела в междуметия.

Предавана съм. С белезници приковавана

към скрупули, кулообразно зидани.

От клетвите на сенките втъкани

измъквала съм се без капчица обида.

Такава съм. От гръм ударена.

Всевиждаща до проницателност.

И всеки бил като опарен

при среща с мен... И всепризнателен.

 

(И ти ще ме почувстваш притегателно)

© Ниела Вон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??