Любовно откровение - 3
Осъждана съм. С минало петнено.
Съдиите били са ми клиенти.
И хонорарът тежък (бил за мене?!)
изкуствено съм вдишвала... Моменти.
Часове. Години. Плакани.
И всичките предстартови тиктакания.
Пресмятала съм. За да пускам влакове,
подаване да няма на оплаквания.
Пребивана съм.Заключвана и молена.
Да коленича в покаяние кървящо.
Тръгвала съм до ръжда оголена,
но никога от болестна лъжа хриптяща.
Осмивана съм. До вулгарност подредена
в редовете на романите-столетия.
Но зората крехка все за мене
напъпващо е розовеела в междуметия.
Предавана съм. С белезници приковавана
към скрупули, кулообразно зидани.
От клетвите на сенките втъкани
измъквала съм се без капчица обида.
Такава съм. От гръм ударена.
Всевиждаща до проницателност.
И всеки бил като опарен
при среща с мен... И всепризнателен.
(И ти ще ме почувстваш притегателно)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
