Когато сутрин отворя очи
и видя, че ти си до мен,
и нежно ме галят жълти лъчи,
се чувствам пак нов, прероден!
Когато ме будиш със нежни целувки,
с усмивка, любов, нежнина,
И тялото стягаш с любовни милувки,
и вливаш му плам, топлина,
Във гърлото шепота див се надига
И вика със пълно сърце:
"Обичам те мила! И туй си ми стига!
Любов, нежност, твойте ръце!"
И с този красив ромол на душата,
изречен в страст и любов,
синхронно и с радост запяват сърцата,
щастливи със изгрева нов!
© Светльо Златанов Todos los derechos reservados