Sep 7, 2007, 11:16 AM

ЛЮБОВНО УТРО

  Poetry
1.6K 0 12

Когато сутрин отворя очи

и видя, че ти си до мен,

и нежно ме галят жълти лъчи,

се чувствам пак нов, прероден!

 


          Когато ме будиш със нежни целувки,

с усмивка, любов, нежнина,

И тялото стягаш с любовни милувки,

и вливаш му плам, топлина,

 


          Във гърлото шепота див се надига

И вика със пълно сърце:

"Обичам те мила! И туй си  ми стига!

Любов, нежност, твойте ръце!"

 


          И с този красив ромол на душата,

изречен в страст и любов,

синхронно и с радост запяват сърцата,

щастливи със изгрева нов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светльо Златанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...