ЛюбовОмраза
Друг ме докосва и затворила очи,
моля се да скрия хиляди сълзи.
Хваща ръката ми и говори във рими,
но да го погледна нямам сили.
Прегръща ме и дори ме целува,
вероятно се шегува.
Нищо не правя, стоя прикована,
спомени за теб превръщат ме в кървяща рана.
Той влюбен е и силно ме желае,
но с миналото душата ми се терзае.
Как допуснах да съм вече без дрехи,
отказите ми не бяха приети.
Усещам хладното легло и пробудила се от кошмара,
отварям очи и с размазан грим побягвам няма.
С боси крака стоя пред светофара
и мразя този, който ми го причинява.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Емили Todos los derechos reservados
