27 abr 2006, 14:10

ЛюбовОмраза 

  Poesía
803 0 4

Друг ме докосва и затворила очи,
моля се да скрия хиляди сълзи.

Хваща ръката ми и говори във рими,
но да го погледна нямам сили.

Прегръща ме и дори ме целува,
вероятно се шегува.
 
 Нищо не правя, стоя прикована,
спомени за теб превръщат ме в кървяща рана.

Той влюбен е и силно ме желае,
но с миналото душата ми се терзае.

Как допуснах да съм вече без дрехи,
отказите ми не бяха приети.

Усещам хладното легло и пробудила се от кошмара,
отварям очи и с размазан грим побягвам няма.

С боси крака стоя пред светофара
и мразя този, който ми го причинява.

© Емили Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Напълно си права! Но не пречи да прочетеш и специално тази книга от Куелю, не говоря за другите му произведения.
  • Вярвай и ще се случи! Намери "Алхимикът" от Паоло Куелю е я прочети! Той вътре пише, че ако желаеш нещо много силно, цялата Вселена ще ти помага то да се сбъдне!
  • Тя да ме беше намерила...
  • ех,тази любож, на всякаде ще те намери...
Propuestas
: ??:??