10 ago 2009, 0:12

Любовта

1.3K 0 13

ЛЮБОВТА

 

Бях забравил какво е любовта!

Само спомени така далечни

 се мяркаха в тъга и самота

и болки,само болките ми вечни.

Бях забравил ласки и милувки,

какво е нежност,близост на жена,

за радоста от чаканите срещи,

поднасянето на букет цветя.

Загрубяха очите и душата ми

не можеха дори и да усетят

ТРЪПКИТЕ НА ЛЮБОВТА!

Но сърцето ми потрепна,

когато теб за първи път видях,

усетих твоята безмерна доброта.

Нощем във съня дочувах

тихи, плахи стъпки на сърна.

По пътеки осветени от луната,

и всички водещи към мен-

усещах радоста,която носиш,

за утрешния светъл ден.

Събуден от твоята нежност,

след тъжна и дълга тишина

отново почуствах до болка

колко е красива любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Асен Стефанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...