10 авг. 2009 г., 00:12

Любовта

1.3K 0 13

ЛЮБОВТА

 

Бях забравил какво е любовта!

Само спомени така далечни

 се мяркаха в тъга и самота

и болки,само болките ми вечни.

Бях забравил ласки и милувки,

какво е нежност,близост на жена,

за радоста от чаканите срещи,

поднасянето на букет цветя.

Загрубяха очите и душата ми

не можеха дори и да усетят

ТРЪПКИТЕ НА ЛЮБОВТА!

Но сърцето ми потрепна,

когато теб за първи път видях,

усетих твоята безмерна доброта.

Нощем във съня дочувах

тихи, плахи стъпки на сърна.

По пътеки осветени от луната,

и всички водещи към мен-

усещах радоста,която носиш,

за утрешния светъл ден.

Събуден от твоята нежност,

след тъжна и дълга тишина

отново почуствах до болка

колко е красива любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асен Стефанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...