19 jun 2013, 15:18  

Любовта

  Poesía
672 0 6

Любовта ти е в напъпила роза,

отглеждана с твойта тъга,

торена със твойта омраза,

поливана с твойта сълза.

 

Изстрадаш ли в душата възкресение,

ще закопнееш за безмерна свобода,

тогава ще се преродиш в човек от злото,

за да пребъдеш вечна доброта.

 

Изчистиш ли сърцето си от грях,

ще светне във душата ти дъга,

тогава ще си иде тъмнината

и ти ще се превърнеш в светлина.

 

И розата във тебе ще разцъфне,

ще се роди от нея любовта

и няма никога да я обгрижваш

с омраза, сълзи и тъга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Неземна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...