9 oct 2007, 12:16

Любовта 

  Poesía
817 0 8
   Любовта

Някои са я видели
била е наблизо
други още я помнят
жена с момчешка риза
дръзка е минава напряко
безумна като оная с косата
като вятър вилнее
пронизва до кости
в ливадите боса притичва
и щъркели кани на гости
като луда река се разлива
и помита всичко пред себе си
не признава язовири и вирове
не чува "не искам" "зает съм"
тя надува с тръбата тревога
сигнал надава за лов
отива си с листопада
но дори под леда
в плодните пъпки зрее нова любов
тя е винаги фатална
винаги поредна
винаги финална
за нея разказват легенди
неуловима била
вярна  но никога вързана
като сестра милосърдна добра
като палач хладна забързана
живее навсякъде
няма дом или къща
през деня си отива
през нощта се завръща
като дим се изнизва
като дъжд през улука
ходи тихо на пръсти
ала всички я чуват
понякога безумно кратка
или пък тягосно протяжна
като изписана тетрадка
от всичко важно Най е Важна

така си тече живота ни
в търсене и подхлъзване
вчера я зърнах зад ъгъла
повиках я с поглед и докато...
тя зави и изчезна забързана.

© Майк Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??