Oct 9, 2007, 12:16 PM

Любовта

  Poetry
1.1K 0 8
   Любовта

Някои са я видели
била е наблизо
други още я помнят
жена с момчешка риза
дръзка е минава напряко
безумна като оная с косата
като вятър вилнее
пронизва до кости
в ливадите боса притичва
и щъркели кани на гости
като луда река се разлива
и помита всичко пред себе си
не признава язовири и вирове
не чува "не искам" "зает съм"
тя надува с тръбата тревога
сигнал надава за лов
отива си с листопада
но дори под леда
в плодните пъпки зрее нова любов
тя е винаги фатална
винаги поредна
винаги финална
за нея разказват легенди
неуловима била
вярна  но никога вързана
като сестра милосърдна добра
като палач хладна забързана
живее навсякъде
няма дом или къща
през деня си отива
през нощта се завръща
като дим се изнизва
като дъжд през улука
ходи тихо на пръсти
ала всички я чуват
понякога безумно кратка
или пък тягосно протяжна
като изписана тетрадка
от всичко важно Най е Важна

така си тече живота ни
в търсене и подхлъзване
вчера я зърнах зад ъгъла
повиках я с поглед и докато...
тя зави и изчезна забързана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Майк All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...