27 jul 2011, 10:32

Любовта, без която не мога

934 0 4

Преоткривам небето в сиротното време,

преизпълвам със багри свойто жадно сърце.

С добрина направлявам студеното стреме

на живота и мъдрост събират ръцете ми.

 

Преминават край мен оцветени сюжети

на подвързани с вяра, задъхани дни.

А изпълнени с пориви, мойте куплети

във душите ви смело  проникват.

 

Вдъхновена река ражда моята муза,

потопява на дъното всяка тревога.

И аз плувам по-леко, намерила шлюза

с любовта, без която навярно не мога.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радостина Драгоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...