27 jul 2011, 10:32

Любовта, без която не мога 

  Poesía » Filosófica
724 0 4

Преоткривам небето в сиротното време,

преизпълвам със багри свойто жадно сърце.

С добрина направлявам студеното стреме

на живота и мъдрост събират ръцете ми.

 

Преминават край мен оцветени сюжети

на подвързани с вяра, задъхани дни.

А изпълнени с пориви, мойте куплети

във душите ви смело  проникват.

 

Вдъхновена река ражда моята муза,

потопява на дъното всяка тревога.

И аз плувам по-леко, намерила шлюза

с любовта, без която навярно не мога.

© Радостина Драгоева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??