Любовта, без която не мога
Преоткривам небето в сиротното време,
преизпълвам със багри свойто жадно сърце.
С добрина направлявам студеното стреме
на живота и мъдрост събират ръцете ми.
Преминават край мен оцветени сюжети
на подвързани с вяра, задъхани дни.
А изпълнени с пориви, мойте куплети
във душите ви смело проникват.
Вдъхновена река ражда моята муза,
потопява на дъното всяка тревога.
И аз плувам по-леко, намерила шлюза
с любовта, без която навярно не мога.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радостина Драгоева Все права защищены
Вечната тема за любовта!
