27 июл. 2011 г., 10:32

Любовта, без която не мога 

  Поэзия » Философская
722 0 4

Преоткривам небето в сиротното време,

преизпълвам със багри свойто жадно сърце.

С добрина направлявам студеното стреме

на живота и мъдрост събират ръцете ми.

 

Преминават край мен оцветени сюжети

на подвързани с вяра, задъхани дни.

А изпълнени с пориви, мойте куплети

във душите ви смело  проникват.

 

Вдъхновена река ражда моята муза,

потопява на дъното всяка тревога.

И аз плувам по-леко, намерила шлюза

с любовта, без която навярно не мога.

© Радостина Драгоева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??