Затвори си очите...за миг!
Аз отново пред тебе ще бъда!
Изневяра, родена със вик -
тя е мойта жестока…. присъда!
И от друг ти ще имаш дечица,
в тях отново света преоткрила!
В топлината на детска ръчица
пак ще сещаш надежда и сила!
Пак ще любиш в нощта някой мъж,
във дома ти пак щастие ще грее
и приела прегръдки на друг
твоя спомен за мен….ще изтлее…
Ще си мислиш че там любовта
е стаила копнеж и надежда,
но застинеш ли в миг самота
твоя поглед за мен се оглежда!
Затвори си очите.... за миг,
бързо всичко от теб ще отмине!
Намрази ми сиротния лик,
но не дай…..любовта да погине!
03.01.2017 г.
© Владислав Недялков Todos los derechos reservados