Любовта да се върне,
поутихнала в странство.
В светлина ще обгърне
малкото ни пространство.
В силует се показва
нежна стройна топола.
Любовта е прекрасна
и до болка е гола.
Любовта е храната,
тя сърцето да храни.
И е всъщност мехлемът,
изцерил всички рани.
Бързо тя ни показва,
нея трябва да пазим.
Любовта си отива,
тежко ако я газим.
Тя камина е с огън,
ручей тих от гората.
Тя за тялото храм е
и олтар за душата.
© Петър Петров Todos los derechos reservados