Ти ме изпиваш с очи.
Ти ми отнемаш силите с любов.
Ти ме искаш всеки път, аз идвам при теб.
Всеки път с любов, оставам без дъх,
откликнала на твоя нежен зов.
Ти ме изтощаваш с любов,
черпиш енергия от мен с огнен зов.
Ти си самолет, който иска да излети
от отдавна създадено летище.
Парашутът е любовта, с парашута
ще постигнеш отдавнашна детска мечта
за топлината, романтиката и радостта.
Приземяваш се в джунгла и не знаеш накъде,
но си щастлив, че любовта те зове,
че ти дава криле, огънче в очите,
нежна музика в ушите, ритъм на онази наслада,
заради която си струва да крещиш на клада.