Jul 4, 2009, 7:46 PM

Любовта е джунгла

  Poetry » Love
637 0 1

Ти ме изпиваш с очи.
Ти ми отнемаш силите с любов.
Ти ме искаш всеки път, аз идвам при теб.
Всеки път с любов, оставам без дъх,
откликнала на твоя нежен зов.
Ти ме изтощаваш с любов,
черпиш енергия от мен с огнен зов.
Ти си самолет, който иска да излети
от отдавна създадено летище.
Парашутът е любовта, с парашута
ще постигнеш отдавнашна детска мечта
за топлината, романтиката и радостта.
Приземяваш се в джунгла и не знаеш накъде,
но си щастлив, че любовта те зове,
че ти дава криле, огънче в очите,
нежна музика в ушите, ритъм на онази наслада,
заради която си струва да крещиш на клада.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Ченкина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...