Любовта е грешка. Истинска е обичта.
Не която ни пленява, не е тази със страстта.
Тя... по-скоро отминава.
За друга ти говоря аз сега.
Обичта е грижа, тайна скрита от деня,
в пламъците не изгаря,
не се възпява в песента.
Топли като огън.
Не блести като искра.
И ако някога се заблудиш или запиташ,
коя от двете е дошла,
погледни ръцете си, момиче,
и представи си старостта.
Дали когато мине време,
ще искаш злато да ги украсиш,
или със тях, невинно, плахо,
последния си хляб ще отделиш.
И ако при тази твоя мисъл
очите ти напълнят се с тъга,
тогава спри, огледай се и усмихни се.
Истинската, Тя, при тебе е дошла.
© Велислава Todos los derechos reservados