12 jul 2017, 9:48

Любовта е жива 

  Poesía » De amor, Verso libre
500 1 11

Утринта озарена ме милва,

славеят тихо ми пее,

опива ме дъхът на цветята,

прегръща ме природата росна.

Твоят поздрав ме окриля

и денят започва прекрасен.

Светлина той раздава

и подала ръце, от нея исках да взема.

Докосна ме щастливо живота,

вярно е така беше, всичко край тебе сияе.

Да, живей лъчезарно, обичай

и грей от чиста любов.

Дочакай любимия поглед,

да парят изгарящи чувства.

Да, живей и обичай !

Нали това е животът?

Ти си прашинка малка от него,

тичинка от нежно цвете.

Като твоята стихия не срещнах.

Нежността ти топли сърцето.

Мълчанието силно говори,

моята дреха без милост раздира

и голотата на моята душа

откри с мисълта.

Гори ме ! Праща ти слова !.

.Ч.уваш ли моя шепот?

Вземи до сърцето си

раздраната ми дреха,

шепни ми тихо, дай ми утеха.

Аз ще те даря с целувки,

в чаровната нощ ще те стопля.

Ти подай си ръцете,

докосни ме с горещите длани,

твоето чувство по мен да танцува.

Вярвам любовта ще те  сгрее.

За тебе е жива и вечно ще живее.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??