Любовта е жива
Утринта озарена ме милва,
славеят тихо ми пее,
опива ме дъхът на цветята,
прегръща ме природата росна.
Твоят поздрав ме окриля
и денят започва прекрасен.
Светлина той раздава
и подала ръце, от нея исках да взема.
Докосна ме щастливо живота,
вярно е така беше, всичко край тебе сияе.
Да, живей лъчезарно, обичай
и грей от чиста любов.
Дочакай любимия поглед,
да парят изгарящи чувства.
Да, живей и обичай !
Нали това е животът?
Ти си прашинка малка от него,
тичинка от нежно цвете.
Като твоята стихия не срещнах.
Нежността ти топли сърцето.
Мълчанието силно говори,
моята дреха без милост раздира
и голотата на моята душа
откри с мисълта.
Гори ме ! Праща ти слова !.
.Ч.уваш ли моя шепот?
Вземи до сърцето си
раздраната ми дреха,
шепни ми тихо, дай ми утеха.
Аз ще те даря с целувки,
в чаровната нощ ще те стопля.
Ти подай си ръцете,
докосни ме с горещите длани,
твоето чувство по мен да танцува.
Вярвам любовта ще те сгрее.
За тебе е жива и вечно ще живее.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Янкова Всички права запазени
